Мелатонин - синтетичен аналог на хормона на епифизното тяло (епифиза). Мелатонинът притежава адаптогенно, седативно и хипнотично действие.
Нормализира циркадните ритми. Повишава концентрацията на GABA и серотонин в средния мозък и хипоталамуса, променя активността на пиридоксалната киназа, участваща в синтеза на GABA, допамин и серотонин. Известно е, че GABA е инхибиторен медиатор в ЦНС, а намалената серотонинергична активност може да е важна в патогенезата на депресивните състояния и разстройства.
Регулира цикъла сън-бодърстване, дневните промени в двигателната активност и телесната температура, има положителен ефект върху интелектуалните и психичните функции на мозъка и върху емоционално-личностната сфера. Спомага за организиране на биологичния ритъм и нормализиране на нощния сън. Подобрява качеството на съня, намалява честотата на главоболието, замайването и подобрява настроението. Ускорява заспиването, намалява честотата на нощните събуждания, кара ви да се чувствате по-добре след събуждане сутрин, не предизвиква усещане за сънливост, разбитост и умора при събуждане. Прави сънищата по-ярки и емоционално богати.
Мелатонинът адаптира организма към бързата смяна на часовите пояси, намалява реакциите на стрес, регулира невроендокринните функции. Притежава имуностимулиращи и антиоксидантни свойства. Основният физиологичен ефект на мелатонина е инхибиране на секрецията на гонадотропини. Освен това се намалява, но в по-малка степен, секрецията на други хормони на аденохипофизата - кортикотропин, TSH, STH.
Секрецията на мелатонин е подчинена на циркаден ритъм, който от своя страна определя ритмичността на гонадотропните ефекти и сексуалната функция. Синтезът и секрецията на мелатонин са светлиннозависими - излишъкът на светлина потиска производството му, докато намалената светлина увеличава синтеза и секрецията на хормона. При хората 70% от дневното производство на мелатонин се осъществява през нощта.
Коментари
Публикуване на коментар